* * *

Стар Димо разговаря с гората

Стар Димо на двор седеше,
чаша със вино държеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Голо льо, горо зелена
и ти ми Стара планина,
прощавай, горо зелена,
на мойте млади юнаци,
дето си трева тъпкаха,
студена вода мътиха! -
Гората, Стара планина,
никога не продумала,
сега на Димо продума:
- Стар Димо, стара войводо,
халал им струвам тревата,
тревата още водата,
едно им халал не струвам,
дето ми клони кършеха
та ги на хурки правеха
и ги на моми даваха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.