* * *

Димитър гради кула в Кунино

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
я стой, Димитре, не ходи
сега са години неверни,
неверни години, размирни,
ще хвърлят да те убият.
Димитър мама не слуша,
че си кончето изведе,
с синьо го седло оседла,
с пъстри го смоци припаса
и се на конче преметна,
че отиде Димитър, отиде
из Врачан, из касабата,
из зум, из чершията.
Че мина Димитър, че мина
покрай пашовски конаци.
Ханъми на чардак седяха,
бяла коприна предяха,
жълти алтъни нижеха,
кат' си Димитра видяха
с жълти го дюли мереха,
дюли пред конче падаха,
Димитър се от конче навежда
и ги назадюм фъргаше.
От де го видяха турците,
турците от конаците,
българите от кафенето;
турците каил не стават,
българите сабур не струват.
Че си Димитра хванаха,
ръце му назад вързаха,
и го в тъмница фърлиха -
тъмница, черна гробница.
Днес петък, утре събота -
в неделя сватба ще прави.
Чуди се Димитър, май се,
как хабер на майка да прати,
от тъмница да го изкара...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010