* * *

Димитър гради кула в Кунино

- Сине Димитре, Димитре,
мамино име чутовно,
нали ти мама думаше:
"Не чести често в Кунино,
в Кунино и Радювене!
Не прави кули високи,
не прави, сине, самоков,
че имаме млого душмани -
всичка Врачанска нахия,
Герго чорбаджи в Борован,
Янко чорбаджи в Девене,
Петър Гарвано в Малорад,
Толо чорбаджи в Букьовци
и врачанските чорбаджии!"
Димитър майка не слуша,
най си ми самоков закачи.
Та се събрали от Врачанската нахия,
та са Димитър падале
на буюм град, на Видин,
на паша, на Дервиш-паша.
Паша проводи три турци,
та па им паша заръча:
- Гавази, върли джелати,
дека Димитра найдете,
тамо му глава вземете!
Та са отишли гавази
у града, у Враца,
на Димитрови одаи.
Тамо Димитра немаше,
а гавази са ми отишли
у това село Кунино,
та са Димитра намерили -
на висок чардак седеше,
тютюн и кафе пиеше,
и печено агне ядеше
през Петровите постове.
Субаша му диван стоеше,
а гавази му думаха:
- Димитре ле, чорбаджи,
ние сме за теб дошле,
че ни пашата проводи
да те намерим, Димитре,
главата да ти отсечем,
при пашата да я занесем,
че имаш много душмани,
душмани и даваджи,
всичка Врачанска нахия,
и врачанските чорбаджи.
А Димитър се молеше:
- Какво съм золум направил?
Аз съм пашата освободил,
че ми тогаз подари
петдесет жълти жълтици.
На Видин жив да ме закарате,
пред пашата да си излеза,
две думи да му продумам.
Ако се аз не отдумам -
тогава ми глава вземете!...
И гавази, върли джелати,
подкуп жълтици узели,
та ги у силях турили.
Гавази си кондури събули,
на тия жълти миндери.
Та па си Димитър излезе
по Врачанската чаршия -
кибритли прахан взимаше,
и тия ситни чорапи,
свилени и копринени,
та пешкеш да ги занесе
на пашините ханъми,
ханъми, та па кадъни.
Та па ги в дисаги натура,
та па си коня изкара,
(изкара) и направи го,
та па коня приведе,
да го възседне крак беси,
турил го е в зенгия,
а коня му се изви,
та си Димитър ухапа
и дребни сълзи пророни.
И Димитър се повърна,
майци си ръка целува,
(майци си) и на два брата,
та па майци си говори:
- Прости ме, мале, прости ме,
ето девета година
как карам тоя кон -
той така не беше сторвал,
таз не е добра работа!...
Димитракица невеста
дребни сълзи порони,
та па Димитру по словешки думаше:
- Добър би човек имотен,
ала със турци ходеше,
със турци ядеш и пиеш!
А Димитър си заплака
и добра коня отседна,
и гавази поведе,
право на Видин отиде,
на пашините сараи.
Гледа Димитър, нада се,
(нада се) да го посрещнат,
какво са го и друго и срещали,
та коньо да му разведат
по тия равни дворове.
А то никой си немаше,
на ми го теглат гавази
на беглишката салхана,
дето хората сечаха.
А Димитър се молеше:
- Ти, пашо, ти, Дервиш пашо,
това ли ти беше достлуко?!
Повниш ли, пашо, знаеш ли,
кат' беше в робство заробен,
аз тебе измолих, изробих!
Пашата викна до Бога
и на джелатите думаше:
- Димитру глава вземете,
че ми две думи продума!
Колко ми продума, още две -
сърце не ще ми даде,
(даде) да го посеча...
Мене ще глава да иде,
моята заради неговата
пред царо и пред везиро...
Че са му иламу взели
от царо и от везиро,
а гавазите завели
на беглишката салхана,
над него махат със калъч,
главата да му отсечат...
А Димитър се молеше:
- Постойте, почакайте ме,
да дойде стара владика,
грехове да си прикажа,
че имам много грехове,
млого съм по турско погубил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010