* * *

Димитър гради кула в Кунино

- Сино Димитре, Димитре,
не ли ти майка думаше:
"Не мъчи, сино, раята,
раята и раицата -
от седем годин децата,
(в) скути камъни да носят,
на гърбе дърве да влачат,
високи кули да градят
и тия хани широки!...
Имаш ти, сино, душмани
във Врачанската нахия -
(в) Люти брод Лало джелепин
и от Скравена Нено касапин.
Червено вино да пият
и тебе мезе да ядат -
ще да те, сино, издадат!..."
Димитър майци думаше:
- Не бой се, мале, не бой се,
да ми е живо турчето,
турчето и пашинчето,
пашиница ханъма!...
Кога е било събота,
събота срещу неделя,
Димитър сън сънувал,
и съньо майка думаше:
- Мале ле, старо мале ле,
страшен съм сън сънувал
събота срещу неделя -
алено чубе на мене,
ален се фес накривил,
чифте пищови затъкнал,
руси мустаци засукал...
А майка му се досети,
порони сълзи, порони,
порони сълзи до земи,
с мермер ги кърпи триеше,
ем си от сина криеше,
па си на сина думаше:
- Не бой се, сино, не бой се,
това е, сино, на харно, -
чубета ти е кулата,
феслето ти е доброто,
пищоле ти са кончето,
мустаци ти са виното!...
Кога е било събота,
събота срещу неделя,
ето гавази стигнаха
и на Димитър думаха:
- Димитре, Кара Димитре,
стегни куня кулеста,
д' идеме, море, д' идеме
в Врачанската нахия,
во Враца, града голема,
че си те паша викаше
да ти теслими ключеве
от тия царски хамбари...
Димитър послушал тия гавази,
стегна си коня кулеста,
ошъл си в Враца, града голема;
излезна си пашата,
па на Димитър думаше:
- Димитре, Кара Димитре,
стегни си коня кулеста,
иди си в тия равни друмове!
И Димитър си го послуша,
та си кончето возседна,
а конче си го ухапа,
а Димитър се почуди:
"Боже ле, мили Боже ле,
девет години ще стане,
ка яхам коня кулеста,
не бе ме коня ухапал,
сега ме конче ухапа -
дали е на зло, на добро!?"
Димитър си върве,
върви по тия равни друмове;
кога се назад повърна,
по него иде вирушка.
Не си е било вирушка,
но си е било джелатче;
и тамо си го пристигна,
и Димитър му думаше:
- Бре, леле-варай, джелатче,
пущи ме аз да идем
във мое село големо,
у тия механи ладовни,
с дружина да се опростя,
лицето да си премия,
душата да си пречистя!...
А джелатче му думаше:
- Димитре, Кара Димитре,
я ща те дружина опростя,
лицето ще ти премия,
душата ще ти пречистя!...
Извади сабля лютица,
извади, па махна,
та му глава отсече.
А главата му скачаше,
и езико му думаше:
- Бре, леле-варай, гавазче,
да си ме вземеш, гавазче,
да си ме носиш в Люти брод,
на Лало джелепин,
и от Люти брод
на Нено касапин -
червено вино да пият,
и мене мезе да ядат,
че они мене изедо,
и они мене издадоха
на тия турци мръсници,
от турчин да ми е еджело -
аз съм младо загинало,
и стара майка остала
да вика, за мене да плаче,
за пръвно чедо рождено,
нема си ниде никого,
ни сина, нито па щерка!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010