* * *

Димитър гради кула в Кунино

Мама Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
ела си мама послушай,
не дигай глава голема
във тая турска царщина!
Недей да караш хората
със кола камънье да карат,
девойки венци да вият,
невести - земня да носат -
в една ръка - торбата,
във друга ръка - детето,
че правиш кула шарена.
Вървело малко, ни много,
подигнале се селата -
кунинци - върли душмане
и берковските бакале,
та при пашата отишле
и на пашата говорат:
- Пашо бе, пашо Ибраиме,
защо накарал Димитър
селяни камънье да карат,
девойки - венци да вият,
невести - земня да носат,
че прави кули шарени!
Провикнал ми се пашата
на тия турци-гавазе:
- Яхнете конье хранени,
идете в село Кунино.
Ако найдете Димитър,
тама му глава земете,
при мене го жив не карайте,
че е Димитър фалджия,
фалджия, още лафчия!
Три турци конье яхнаха,
във село Кунино отишле,
стара му майка найдоха,
къде на порти седеше.
Турци се викват, провикват:
- Добър ти ден, ма бабичко,
бабо ле стара, неяка,
къде е син ти Димитър?
Баба им право казала:
- Отзаран Димитър е станал
със това черно сеизче,
четири коня упрегнал
на тая бърза каруца,
отиде горе на кула,
там, де робини работат.
Турци за кула тръгнаха.
С бинок ги Димитър дочека,
та зел им кафе изпекъл,
узун им чабук запалил.
Нали са турци кафеджии,
турци са кафе изпиле
и са колене пуснале,
и са на нога станале,
да ги настигне Димитър.
Димитър дума на турци:
- Недейте да ме убивате,
малко ми пари вземете,
да ви напълна торбите,
торбите, джанъм, зобниците,
торбите - до повързалата
И мен при паша карайте,
и мене пашата да види!
Че се Димитър провикна
на това черно сеизче
- Стегай ата Арапа,
ата Арапа - за мене,
коня Скориша - за тебе,
че ще да идем, да идем
във пазванджийските сарае
Напред ми тръгнал Димитър,
по Димитър - черно сеизче,
а по сеизче - три турци
Като във Видин стигнале,
като ги паша видело,
той на Димитър продума
- Влезни, Димитре, поседни,
я ще навън да поизляза,
работа да си нареда
Пашата навън излезнал
и си се виком провикнал
на тие турци-гавазе.
- Фъргайте форма царева!
Турци са форма фърлиле,
паша ги в железо окова,
в тъмен ги зандан затвори
и при Димитър отиде.
Димитър на паша думаше:
- Не мож ли ме, пашо, куртулиса
от тая беда голема!
Я съм те тебе куртулисал
от края, от Московина,
коги бехме у Влашка земя,
у Влашка земя незнайна.
Паша Димитру думаше
- Не може, Димитре, не може,
ферман е от цара пристигнал,
ели твойта глава, ели мойта!
Димитър пашу думаше:
- Пусни ме, пашо, пусни ме
във тая черква видинска
лекичко да се пречиста.
Димитър в черква си влезе,
джелати на врата стоеха
Кога из черква да излезе,
там му главата отрезале,
тело му в Дунав фърлиле,
глава му - на цара пратиле.
Десна му ръка отрезале,
ръка на сеизче дадоха.
Върза ги сеиз във матерка,
да ги занесе, занесе
на негова стара майчица,
да види, майка, да знае,
че е Димитър загинал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010