* * *

Димитър гради кула в Кунино

Мама Димитре думаше:
- Недей минава, Димитре,
край кадийови сараи,
край кадийови огради,
ще те Димитре уловят;
не се закачай, Димитре,
с кадийови ханъми -
къс по къс ще те направят.
Димитър майка си не слуша,
от там Димитър минава,
кадънки в градинка стояха,
жълти рубета нижеха,
жълти дюли беряха
и си Димитър замерят -
с жълти дюли неранзи
и ситни дребни рубета.
Димитър сбира рубета,
рубета слага в джобове,
дюлите назад връщаше,
кадънки в гърди биеше.
От де го видя кадия,
кадия, селски заптия,
че си Димитра хванали,
хванали и са го запрели
в най-голямата тъмница,
плаче Димитра и вика:
- Де да е мама да дойде,
от тука да ме извади?
Че го е зачула мама му,
напълнила пазва бешлици,
напълни крина с жълтици
и при кадия отде,
дава жълтици и плаче,
дава бешлици, моли се.
Кадия дума бабичка:
- Хем давай бабо, хем недей,
ний сме Димитра хванали,
ний ще Димитра убием
на Връжен града голяма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010