* * *

Димитър гради кула в Кунино

- Синко Димитре, Димитре,
нали ти мама казваше
да не правиш кули шарени,
на коинското, на междата,
че са ми дошли коинчани
и ще те в младост погубят.
Димитър майка не слуша,
заправи кули шарени,
шарени, още писани
и с мъниста низани,
че са коинчани писали
на пашата в град Кюстендил:
"Паша, Димитър превзе пейята."
Пашата гавази повика
и им заръка заръча:
- Ай ви вази, верни гавази,
всички при Димитър идете,
нито го вие убивайте,
нито го при мен закарвайте.
Че стават гавази, отиват
на Димитрови порти широки,
че ги дочула майка му
и си на Димитър говори:
- Синко Димитре, Димитре,
на портите чукат и викат
верни пашови гавази.
Димитър на майка продума:
- Иди им, майко, отвори,
при мене нека да влязат.
Като при Димитър влезнали,
те на Димитър говорят:
- Назе ни паша изпрати
да те не водим при него,
да те не бесим с бесило.
Димитър жълтици загребал
и си на гавази продумал:
- У Кюстендил при паша ме водете,
аз му живота спасявах!
Като са в Кюстендил стигнали,
те са при паша отишли.
Паша на гавази говори:
- Нали ви вазе заръчах
при мен да го не водите?!
Че си е сабя извадил
и му главата отрязал.
Главата скача, говори:
- Помниш ли, паша, знаеш ли
когато те турци гонеха,
аз ти живота спасявах,
а ти ме в младост погуби?
Пашата клекнал край глава,
рошава си коса рошеше,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010