* * *

Димитър гради кула в Кунино

- Синко Димитре, Димитре,
мамино име прочуто,
от изток, мамо, до запад,
не ходи, мамо, в Кунино,
в Кунино, мамо, в Радовене!
Не карай, мамо, хората,
хората, сиромасите,
в кола волове да впрягат,
тежки камъни да вадят,
бентове, мамо, да правят,
бентове за воденици,
язове за тепавици!
Не карай, мамо, булките
с престилки пясък да носят,
шарени кули да строят,
че ще те, мамо, наклеветят
българските чорбаджии
и ще те, мамо, погубят.
Димитър мама думаше:
- Не бой се, майко, майно ле,
знаеш ли, майко, майно ле,
кога с пашкули търгувах
през град Кондова преминах,
пашата беше заробен,
пашата свине пасеше,
отдалеч се той извика:
"Я, стой, Димитре, почакай,
две думи да ти продумам,
повече молба да сторя.
Я иди, Димитре, иди,
долу Солун при султана,
дано ме мене повърне
във Видин паша да стана,
тогаз, Димитре, ще можеш
хубави коне да яздиш,
хубави булки да любиш
из Врачанска нахия!"...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010