* * *

Димитър гради кула в Кунино

Мама Димитър думаше:
- Не ходи, мама, не ходи
на Враца града голяма.
Не се закачай, Димитре,
с кадиевите ханъмки,
че ти се кани кадия,
кадия ще те убие.
Димитър мама не слуша.
Изведе конче хранено,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои
и си за Враца замина.
Край кадиеви минава,
кадиевите ханъмки
на висок чардак седяха,
жълти жълтички нижеха.
Като видяха Димитра
дюли и мирамзи беряха
и на Димитър ги хвърляха.
Димитър от конче пресяга,
дюли и мирамзи събира,
и ги назад връщаше,
ханъмки в гърди биеше.
От де го съгледа кадията,
кадията от джамията.
Кадия дума гавази:
- Ой ми ви вази, гавази,
скоро Димитър хванете,
в тъмницата го хвърлете.
Зарана да го обесим
сред врачанския панаир.
Димитър писмо написа,
по кончето го изпрати
и на мама си думаше:
- Майко льо, мила майчице,
мене ме хвана кадия,
зарана ще ме обесят
сред врачанския панаир.
Да дойдеш, мамо, туканка,
да дойдеш, мамо, да идеш
на кадия да се помолиш,
да даваш мило за драго,
дано ме, мале, изкупиш!
Мама му писмо прочете,
напълни пазва жълтици
и при кадията отиде.
Кадия дума бабичка:
- Аз неща жълти жълтици,
Димитър ще си обесим
зарана рано пред слънце.
Димитровата майчица,
тя при тъмница отиде
и на Димитър повика:
- Димитре, сине Димитре,
дадох мило за драго -
кадия пари не иска,
зарана ще те обесят!
Димитър дума мама си:
- Майно ле, мила майчице,
възседни мойто конченце
и иди в Стара планина
на хайдушката равнина.
Нали имам братец хайдутин,
че се изясно изпровикни
и на Иванча обади.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010