* * *

Димитър гради кула в Кунино

- Митре, тежок господарю,
на мама име големо,
като ти викам, сино ле,
не гради кула висока,
докрай кулата кафене,
не сечи честа кориа,
не бери тежка ангаря -
на седем годин дечица
и на сто годин бабици,
селене на плач к'идаа,
на паша да се плачаа.
- Ич ми се, мамо, не грижи,
мене ме паша не суди -
ага беа в синджир в Москово,
тежко имане положих,
та си пашата изкупих.
Макя му вели, говори:
- Митре тежок господарю,
лош си съм сонюк гледала -
облякъл се бе в зелено,
опашал се бе с цървено,
цървена кола караше -
ич си ме, сино, не гряе!
Селене на плач к'идаа.
Още рече, не изрече,
оттам идаа гавазе,
гавазе, силни джеляте.
- Де седи Митър господар?
Митър им вели, говори:
- Гавазе силни джеляте,
я съм Митрета господар,
я елате да влеземе,
да влеземе в кафенето,
да ве служе шикер-кафе.
А тия му говораа:
- Митре, тежок господарю,
ние не сме допратени
да ядеме, да пиеме,
току си сме допратени
да ти земем руса глава.
А Митър им говореше:
- Гавазе, силни джеляте,
яко ви се фного моле -
жив ме код паша водете,
две думи да му продумам,
тату ми глава земете.
Още рече, не изрече,
руса му глава паднала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010