* * *

Димитър гради кула в Кунино

Мама Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
мамино име голямо,
голямо, синко, чутовно,
я стига кара хората,
хората, сиромасите,
ката неделя гария,
ката понеделник вергия,
мали волове да трошат,
дебели буки да секат,
високи кули да лепят,
от извор вода да носят,
бели киречи да лепят.
Че кога кули лепяха,
те си те люто кълняха:
- Пусти остали тез кули!
Димитър мами думаше:
- Гледай си, мамо, работа,
ний сме с пашата достове,
мен ме пашата не бута.
Мама Димитру думаше:
- Турчину достлук на коляно,
като си стане, той падне.
Като тъй мама издума,
ей, че ми идат гавази,
отдалеч викат Димитру:
- Слизай, Димитре, от чардак,
та чардак да не кървавим,
булката да ти не плашим!
Гавази му глава вземали,
трупът му в Дунав хвърлили,
глава му назад върнали.
Паша на глава думаше:
- Да може челяк да става,
от сребро да те направя,
до мене да те изправя,
Димитре, име голямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010