* * *

Димитър гради кула в Кунино

Мама Димитру думаше:
- Чедо Димитре, Димитре,
мамино име голямо,
голямо, мама, прочуто
от изток, мама, до запад,
от Бяло море до Черно,
от Дунав до планината,
макар съм майка мащеха,
на зло та ни ща науча,
на добро ща та науча:
я стига кара хората,
хората сиромасите,
ката неделя гария,
ката понделник вергия
кой има кола, кой няма,
с волове и без волове
на гръб камъне да носят,
високо кале да градят,
че ти се канят хората,
хората сиромасите
при паша на плач да идат.
Турчину, синко, дослукът,
дослукът на коляното.
Димитър мами думаше:
- Гледай си, мамо, работа
мене ме ни е ни грижа,
мен ми й пашата добър дост,
аз съм го паша направил
и съм го, мамо, извадил
от Стамбулските конаци.
Таман Димитър туй дума,
върли кучета лавнали.
Димитър навън излезе,
среща му идат три турци,
три турци, трима гавази.
Турци Димитру думаха:
- Я слез, Димитре, от кьошка,
стълбите да ни кървавим,
децата да ти ни плашим,
децата и слугините.
Турци Димитра прибраха,
накрай село го изведоа
във беглишките армани
там му главата отрязаха,
и я на паша занесоа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010