* * *

Дете от злато

Петко си Цани, мари Цане ле, българко льо,
Петко си Цани тихо говори:
- Кога те питам,
право ми кажи, (2)
та ме не лъжи -
отде си дойда,
все те заваря,
че си плакала!
Дали си гладна,
гладна и жадна,
дали си гола,
гола и боса?
Цана си Петко, мари Петко льо, либе ле мое,
тихо говори:
- Кога ме питаш,
право да кажа,
защо си плача -
нито съм гладна,
гладна и жадна;
нито съм гола,
гола и боса,
ами си плача,
че си нямахме,
от сърце дете.
Петко си Цани, мари Цане ле, българко льо,
тихо говори:
- Я не грижи се,
ще ти направя,
от злато дете,
от сребро люлка;
ще му оплетем,
копринен повой!
Цана си Петко, мари Петко льо, либе ле мое,
тихо говори:
- Пусто остало
от злато дете,
от сребро люлка,
копринен повой,
кога ми не е,
от сърце дете,
от дърво люлка,
от вълна повой!
Га го повивам,
аз да му пея,
то да ми грачи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.