* * *

Дете от злато

- Що си сърдита, Наце, и ядовита,
дали си нямаш руба на снагата?
- Язе си имам, Гьорги, руба на снагата,
но я си нямам милост на сърце.
Гьорги на Наца дума, дума и говори:
- Не жали, мила Наце, недей да жалиш!
Я ще да идем при койнарите,
при койнарите, при златарите,
па ще ти дете излеят от чисто злато,
а пък люлка от чисто сребро.
Па си отиде Гьорги дете да поръча,
при койнарите, джанъм, при златарите,
та го на мила Наца, джанъм, донесе,
та викна Наца, джанъм, заплака:
- Яла очи има, Гьорги, яла поглед нема,
яла ръце има, похват нема,
яла снага има, румен нема,
яла крака има, поход нема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.