|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Стоян на Надка думаше:
- Все га се върна, Надке ле,
от дълга пътя, любе ле,
от дълга пътя - Стамбула,
все те заварвам, Надке ле,
че болна лежиш, любе ле!
Дали си болна, Надке ле,
ли си кахърна, любе ле?
Надка на Стоян думаше:
- Я не съм болна, Стояне,
еми съм, холам, кахърна,
че си нямаме, любе ле,
от сърце енна рожбица!
- Не се кахъри, Надке ле,
я пак във Стамбул ще пода,
и ще ти купя, Надке ле,
енно ми златно дятенце
със сребърна люльчица!
- Опустяло ти, Стояне,
твоето златно дятенце
и люльката му сребърна,
кога си нямам, любе ле,
от сърце мъжка рожбица.
Като заплаче, любе ле,
да го развия, повия
и да го туря да суче
на десна гърда, любе ле!
Велика, Царевско, инф. прес. от Велика, Турция; на собакь (СбНУ
57, № 1014 - "От сърце рожба - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|