* * *

Дете от злато

Павлю на Нацка, Нацке бе, тихом думаше:
- Мър, що си тъжна тъжна й кахърна?
Дали си гола, гола и боса,
или си гладна, гладна и жедна,
ил пари нямаш сербез да харчиш?
Нацка на Павля, Павлю бе, тихом думаше:
- Като ма питаш, аз да ти кажа,
нито съм гола, гола и боса,
нито съм гладна, гладна и жадна,
и пари имам, сербез да харча,
сам един кусур ний си имаме -
йот Бога дарба и ний нямаме,
йот сърце рожба, от сърце на ръце!
Павлю на Нацка, Нацке бе, тихом думаше:
- Я ща да ида на златарите,
на златарите, на куюмджии,
я ще поръчам йот злато дете,
йот злато, йот сребро люлка.
Нацка на Павля, Павлю бе, тихом думаше:
- Пусто да остане йот злато дете,
йот злато дете, йот сребро люлка,
когато няма дете да гуца,
дете да гуца, люлка да скръца,
люлка да скръца, пък аз да пея!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.