* * *

Дете от злато

Свекър на Станка думаше:
- Станке ле, мари хубава,
Станке ле, снахо най-малка,
най-малка, най-икрамжийко,
що ходиш по двор кахърна,
кахърна, та невесела,
и рониш сълзи горчиви?
Дали имане нямаме,
или си пари нямаме,
кошари пълни с ягьнца,
хамбари пълни със жито,
парите пълни кемери?
Станка на свекър думаше:
- Свекре ле, Нанко чорбаджи,
вълци ти яли имане,
ръжда ти яла парите,
кога си нямам, свекре ле,
еднънка рожба от сърце,
на мене "мамо" да каже,
на тяйно "тятьо" да рече.
Свекър на Станка думаше:
- Станке ле, снахо най-малка,
най-малка, най-икрамжийко,
яз ще отида, Станке ле,
във Ели паша чершийка,
там, дет се сичко продава.
Я ще ти купя, Станке ле,
от сребро люлькя, Станке ле,
от елтън дете хубаво.
Станка на свекър думаше:
- Опустял ти бе, свекре ле,
от сребро люлькя, свекре ле,
от елтън дете хубаво,
кога няма да заплаче,
кога няма да продума,
на мене "мамо" да каже,
на тяйно "тятьо" да рече.
Я ще се, свекре, помола
на Бога, на Богородица,
дано ме, свекре, съжали,
една рожба да ми дари,
но да е, свекре, от сърце.
Да не е, свекре, до много,
до една, до две години,
докат' ми, свекре, продума,
на мене "мамо" да каже,
на тяйно "тятьо" да рече,
я ще го, свекре, харижа
на Бога, на Богородица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.