* * *

Дете от злато

- Знаеш ли, Донке, мъри, помниш ли, Добро,
когато бяхми, мъри, двама мънинке,
клети сираци, мъри, чужди аргате,
ти като беше, мъри, клето сираче,
клето сираче, чуждо храненче,
аз кат бях, Донке ма, клето сираче,
клето сираче, чуждо аргатче.
Че ний си немахме, мъри, от нийде нищо,
на йна параля двама ядяхме,
с идна лъжица чорба сърбахме.
Петър на Донка пак отговаря:
- Хай, Донке ле, Добро, Манчова дъщеря,
всичко си, Добро, ние имаме,
че даде господ, че си събрахме,
тежко имане - бели казане.
Сал един кахър, Донке, имахме,
от сърце рожба, Донке, немахме.
Донка на Петър тихо говори:
- Хай, Петре, Петре, харалам Петре,
туй ли та й кахър, Петре, фанало?
В село ще дойдат, Петре ле, куюмжиите,
куюмжъите, базлатарите.
ще ни направят от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка.
В село са дошле куюмжиите,
куюмжиите, базлатарите,
че им направили от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка.
Донка си дете тя люлееше,
хем го люлей, песен му пей
и си на Петра тихо говори:
- Хай, Петре, Петре, харалам Петре,
какво е Петре твоето дете?
Песен му пея, люлка люлея,
нито са обажда, ни очи отваря.
Пустото дете, пусто да опустей.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010