|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Заплакала е Петкана,
и дене, и ноще все плаче.
Съгледал я е свекър й,
па си Петкани думаше:
- Защо ми плачеш, Петкано,
и дене, мома, и ноще?
Дали си добро немаме -
повеке злато от сребро?
Тя си на свекър говори:
- Тейне ле, мой свекъре,
всичко си добро имаме,
повеке злато от сребро -
чедо от сърце немаме!
Свекър Петкани думаше:
- Мълчи, Петкано, не плачи,
я ще ти, мома, излея,
от бело сребро детенце,
от съхо злато люлчица.
Казал го и направил го -
излея дете от сребро,
от сухо сребро люлчица.
Па го в люлкя турнаха -
три дни го Петкана люляла,
люляла и му пеяла -
нити се дете събужда,
от майка цици да сака!
Петкана викна, заплака...
Лъжане, Орханийско, дн. Трудовец, Ботевградско (СбНУ 38, № 12).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|