* * *

Дете от злато

Турчин татарин през гора върви,
два коня води, три роба кара,
една Калина, друга Малина,
третата беше снаха им Дона.
Калина плаче, Малина жали,
Калина плаче за тънки дари,
Малина жали за първо либе.
Снаха им Донка раздумва:
- Мълчи Калино и ти Малино,
аз да плача, аз да жаля,
аз да жаля за мъжко детенце,
че го оставих в гора зелена,
там го залюлях и в сълзи облях.
Коя ще го майка залюлей,
коя ще го майка окъпи,
коя ще го майка подои?
Татарин Донке думаше:
- Не плачи Донке, не жали,
вятър вейне, залюлей ще го,
смок ще мине повий ще го,
дъжд ще удари, умий ще го.
Сърна ще мине, подои ще го.
Татарин Донка раздумва:
- На плачи, Донке, не жали,
ще стигнем в Цариграда,
там ще ти дете купя,
дете купя, дете от злато,
дете от злато, люлка от сребро.
Донка Татарин думаше:
- Пусто ти остало дете от злато,
дете от злато, люлка от сребро,
кога не ми е дете от сърце,
аз да му пея, то да се смей!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.