|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Все отде дойда, Начке ма, все те заварвам,
все те заварвам, че си плакала,
че си плакала и си жалила,
все си кахърна, глава не вдигаш.
Аз ще та питам, а ти ми кажи
що си кахърна, толкоз жаловна?
Дали си гладна или си жадна,
или си гола, гола и боса;
дали си нямаме, злато и сребро,
злато и сребро, пари, богатство?
- Ние си имаме, Павле бе, злато и сребро,
злато и сребро, пари, богатство,
ала си нямаме, от Бога дарба,
от Бога дарба - едно детенце!
- Мълчи, не плачи, Начке ма, аз ще да ида,
аз ще да ида във Цариграда,
във Цариграда, в Узун чаршия,
в Узун чаршия при коюмджии;
да ти направят дете от злато,
дете от злато, люлка от сребро.
Да го люлееш и да му пееш,
стига да плачеш, стига да жалиш!
- Опустяло ти, Павле бе, дете от злато,
че то не може, "мамо" да каже!
Троян (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|