* * *

Дете от злато

Отговаряше кадън Тодора:
- Ой ми ти тебе сирмюлюм Петре,
я снощи ходих у брат ти,
у брат ти у по-малкия,
край огъню ред наридени
момиченца и ред момченца,
най-мънинкото кат' ябълка,
кат' ябълка от ръка на ръка.
Брат ти се върна от селската чарда,
кален и мокър, гладен и жеден,
и са седнали тъй да вечерят.
Каква им беше вечерушката -
опукан просеник и рядка коприва,
тъй сладко ядова, тъй сладко пива,
а пък ний, холан, сирмюлюм Петре,
и ний сядаме да вечеряме
все сладки гостби и бели самуни,
ни сладко ядем, ни сладко пием.
Я стани, стани, сирмюлюм Петре,
и ти да идеш из чаршията,
из чаршията при златарите,
да ти излеят от сърма люлка,
от сърма люлка, от сребро дете.
Че стана, стана сирмюлюм Петър,
че си отиде у чаршията,
у чаршията при златарите,
че му излява от сърма люлка,
от сребро дете, от сребро дете,
че ги занесе на кадън Тодора,
че си свързала от сърма люлка,
че си сложила от сребро дете,
три дни го люля и три дни му пя,
то ни заплака, ни пък продума.
Отговаряше кадън Тодора:
- Ой ми та й тебе, сирмюлюм Петре,
опустяло ти й от сребро дете,
от сребро дете, от сърма люлка,
когато не ми й от сърце рожба!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.