|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павел на Недка говори:
- Що се кахъриш, Недке ле, защо ми плачеш?
Дали си нямаме къщи високи,
къщи високи, двори широки.
- Всичко си имаме, Павльо ле, къщи високи,
къщи високи, двори широки,
двори широки, тежко имане,
сал едно нямаме - от сърце рожба,
от сърце рожба, мъжко детенце,
на мене "мама" да викне,
на тебе "татко" да каже.
- Я мълчи, мълчи, Надке ле, недей ми плака,
ази ще ида във Цариграда,
ще ти поръчам от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка.
- Пусто ти станало, Павльо ле, от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка,
кога не може да каже на мене "майка",
на мене "майка", на тебе "татко".
Тетово, Кубратско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|