|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Все га се върна, Нацке, все си плакала,
все си плакала, все си жалила.
Какво ти тежи, тежи на сърце,
дали си нямаш всичко всякакво,
дали си нямаш къщи високи,
къщи високи, двори широки?!
- Мен ми е тежко, Павле, тежко и жално,
че си имаме всичко всякакво,
че си имаме къщи високи,
къщи високи, двори широки,
а си нямаме дарба от Бога,
дарба от Бога, от сърце рожба.
- Ще ти направя, Нацке, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
- Опустяло ми, Павле, от сребро люлка,
кога си нямам от сърце рожба,
да си я кърмя, тя да ми гука...
Свобода, Чирпанско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|