* * *

Дете от злато

Нацка на Павел думаше:
- Знаеш ли, Павле, помниш ли,
когато бяхме мънинки -
все заедно играехме;
като, Павле, пораснахме,
на училище ходехме,
на един чин седяхме,
от една книга четяхме.
Като станахме големи,
ний се двамата вземахме;
от нищо нищо нямахме,
в гърне си вода топлехме,
на плоча хляб си месехме,
на слънцето го печахме.
Сега си всичко имаме,
едно си, Павле, нямаме -
от сърце мъжка рожбичка!
Павльо на Нацка думаше:
- Не се кахъри, Нацке бе,
аз ще да ида, Нацке бе,
у Стамбул града голяма,
у Стамбул на чаршията.
Там ще ти купя, Нацке бе,
от злато дете, от сребро люлка -
хем да го люляш, Нацке бе,
хем песнички да му пееш!
Нацка на Павля думаше:
- Опустяло ти, Павльо бе,
от злато дете, от сребро люлка
кога си нямам, Павльо бе,
нямам си от сърце рожба;
като го къпя, Павльо бе,
то да се весело смее,
като го приспивам, Павльо,
аз да му песен запея!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.