* * *

Дете от злато

Юнак Стоян говори:
- Варай, Яно, жална Яно,
ниа като се армасахме,
дур се женихме, не се видохме.
Ниа кукя не имахме,
Бог кукя на даде;
стока не имахме,
стока Бог на даде.
Я тя му вели и говори:
- Варай, Стояне любени,
кукя на даде и стока,
яла чендо не добихме.
Я той я вели и говори:
- Варай, Яно, жална Яио,
земи торба сребро,
да ходи на чаршията,
таму има куюмджиа,
да направи мъжко дете.
Да отиде жална Яна,
да юдзе торба сребро,
да го юднесе на куюмджиа,
да направи мъжко дете.
Направил го куюмджиата
на три дни и три нокя.
Да си го взема жална Яна
сребреното дете,
да го носи на Стояна
и да го кладе отпред него,
яла збора нема да збори.
Я той я вели и говори:
- Варай, Яно, жална Яно,
тебе майка ти е покълнала,
от една игла чедо да немаш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010