* * *

Дете от злато

Разсордил са е Саралай Петър,
разсордил са е ручок да руча,
ручок да руча на царюви дворе;
девет му снахи диван седеха,
в ракине даржот по моско дете,
най-малачкана машка Тодорка,
хем диван седи, хем жално плаче,
в ракине държи чашка сребърна,
наполо вино, наполо сълзи.
Саралай Петър тихо ромоне:
- Мари Тодорко, машка снахице,
що ти е чашка наполо вино,
наполо вино, наполо сълзи?
- Ой, дедо, дедо, Саралай Петре,
как да не ми е чашка сребърна
наполо вино, наполо сълзи,
ага ми има девет години,
как си ми немам от съре чедо!
- Молчи ми, молчи, машка снахице,
я ще ти сторя от алтон дете,
от алтон дете, от сребро люлка!
Машка Тодорка тихо ромоне:
- Ой, дедо, дедо, Саралай Петре,
от алтон дете "мамо" не вика,
от сребро люлка "наню" не вика!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010