|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павлю на Надка, любе ле, Надке ле, думаше:
- Където ходя, любе ле, Надке ле, все те заварвам,
все те заварвам тъжна и кахърна.
Дали си гола, или пък боса,
или си гладна, или си жадна?
Надка на Павли, любе ле, Павле ле, думаше:
- Нито съм гладна, любе ле, Павле ле, нито съм жадна,
нито съм гола, нито съм боса;
най ми е мъчно, дето си нямам,
дето си нямам, от сърце рожба!
Павлю на Надка, любе ле, Надке ле, думаше:
- Не плачи, любе ле, Надке ле, не тъжи,
аз ще ти купя от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
Надка на Павли, любе ле, Павле ле, думаше:
- Опустяло ми, любе ле, Павле ле, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
като си нямам от сърце рожба;
като го кърмя - да ми се смее,
като го къпя - да ми поплаква!
Смядово, Шуменско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|