* * *

Дете от злато

- Все кога дойда, Начке бе, от търговия,
се та заварвам, че болна лежиш
глава не дигаш мен да погледнеш,
мен да погледнеш, конче да поемеш
и да го разведеш по равни дворове.
Дали немаш тежко имане,
тежко имане, жълти жълтици,
жълти жълтици, бели грошове;
дали немаш къщи високи,
къщи високи, двори широки?
А Начка на Павел отговаря:
- Пусти ти остале, Павле, жълти жълтици,
жълти жълтици, тежко имане;
пусти ти остале къщи високи,
къщи високи с двори широки,
кога си немам от Бога дарба,
от Бога дарба от сърце рожба!...
Павел на Начка думаше:
- Мълчи, не плачи, Начке, я ще ида,
я ще ида утре в Соунджиево,
да ти излеят от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка,
да го люлееш и да му пееш.
Начка му тихо отговаря:
- Пусто ти остало, Павле, от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка -
уста ще има, язик ще нема,
"тато" да рече, "мамо" да каже...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010