* * *

Дете от злато

Павли си Надки думаше:
- Отде кът дода, Надке ле, все та заварям,
все та заварям тъжна и кахърна,
тъжна и кахърна и си плакала.
Дали си нямаш пари и имоти,
пари и имоти или къщи високи?
Надка си Павли тихо говори:
- Опустяло ти й, Павле бе, пари и имоти,
пари и имоти, и къщи високи,
кат' си нямам от сърце рожба,
да я люлея и да й пея.
Павли си Надка пак дума:
- Я мълчи, мълчи, Надке ле, мълчи не плачи.
Я ще отида във Цариграда,
ще ти донеса от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
да го люлееш и да му пееш.
- Опустяло ти е, Павле бе, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
като не ми е от сърце рожба!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.