* * *

Дете от злато

Павел на Недка думаше:
- Що си кахърна, Недке ле, що си, джанъм, плакала?
Дали си немаме къщи високи,
къщи високи, двори широки?
Недка си Павлю думаше:
- Опустели ти, Павлю ле, къщи високи,
къщи високи, двори широки,
кога си немаме от сърце рожба,
от сърце рожба, от Бога дарба.
Павел на Недка думаше:
- Я мълчи, Недке ле, мълчи, не плачи,
ще ти поръчам от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
Да го люлееш и да му пееш.
Недка на Павлю думаше:
- Опустяло ти е, Павлю ле, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
кога си нямам от Бога дарба!
Кат' го люлея - то да ми плаче,
кога му пея - то да се смее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.