* * *

Дете от злато

Отговаряше сърмала Петър:
- Ой ми та тебе, кадън Тодорке,
кога кък дода, все си плакала,
все си плакала, я си пак плачеш!
Че защо плачеш, защо са желиш?
Дали си гладна, или си жедна,
или нямаме тежко имане?-
Отговаряше кадън Тодорка:
- Ой ми та тебе, сърмала Петре,
като ма питаш, аз да ти кажа
защо си плача, защо са желя:
нито съм гладна, нито съм жедна,
снощи отидох у братовите,
у братовите, у булините,
че ги намерих на синията,
като вечерят, като хляб едат.
Окол синията насядали
все дребни дяца, все мъжка рожба -
да видиш хубост, да видиш прилка,
да видиш прилка, прилка прилича!
Пък ний нямаме баре едничко.
Ако хляб меся, хляба си стои,
хляба стои, стои неначупен,
ясте наготвем, ясте без вода,
ястето стои неначенато.-
Отговареше сърмала Петър:
- Я мълчи, мълчи, кадън Тодорке,
аз ще си стана рано в понделник
че ще си ида в долни зимници,
ще си отключа маджар сандъци,
ще си извадя кара грошове,
кара грошове, желти желтици,
че ще си ида на Цариграда,
на Цариграда, на куюмжия,
ще ти направя от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка,
от злато люлка със полюлейка,
ти да го люлеш, то да ти грачи.-
Че си е станал сърмала Петър
рано ми, рано, рано в понделник,
че си отиде в долни зимници,
че си отключи маджар сандъци,
че си извади кара грошове,
кара грошове, желти желтици;
че си напълни мешин дисаги,
че си отиде на Цариграда,
че си направи от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка,
от злато люлка със полюлейка;
че си донесе от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка,
от злато люлка със полюлейка.
Че го й люляла кадън Тодорка,
че го й люляла три дни й три нощи,
че го люляла и му е пяла.
Нито е дете плач заплакало,
нито е дете кърма засукало.
Отговареше кадън Тодорка:
- Ой ми та тебе, сърмала Петре,
пусто ти встало от сребро дете,
от злато люлка със полюлейка!
Три дни как стана как го люлея,
как го люлея и все му пея,
нито ми й дете плач заплакало,
нито ми й дете кърма сукало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.