* * *

Дете от злато

- Любе Радо ле, Радо ле,
все ходя, любе, все дода,
тебе те, любе, заварвам
плакала, любе, кахърна.
Защо все плачеш, любе ле?
Дали си, любе, нямаме
имане, любе, и стока,
дали алтъни не носиш
на девет реда на шия.
Рада на Иван думаше:
- Иване, любе Иване,
опустяла ти е стоката,
стоката, още имането
и девет реда алтъни,
кога си, любе, нямаме
от сърце рожба момчана.
Иван на Рада думаше:
- Любе Радо ле, Радо ле,
ти мълчи, любе Радо ле.
Аз ще да ида, да ида
във града при златарите
и ще поръчам, любе ле,
от злато дете да сторят,
шапката му от алтън,
люлката му да е сребърна.
Рада на Иван думаше:
- Любе Иване, Иване,
опустяло ми е, любе ле,
от злато дете, любе ле,
от алтън шапка, любе ле,
от сребро люлка, любе ле,
кога не ми е, любе ле,
от сърце рожба момчана,
с платняна шапка везана,
в кована люлка върбова -
аз да го люлея и пея,
а пък то, любе, да гука.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.