* * *

Дете от злато

Павел на Пенка тихо думаше:
- И кога дохождам, Пенке, от дълъг пътя,
от дълъг пътя - Цариграда,
тебе заварвам тъжна, кахърна.
Защо тъгуваш, защо си жалиш?
Дали си немаш, баща и майка,
баща и майка, брат и сестра,
че ли си нямаме тежко имане,
тежко имане - жълти жълтици.
Пенка на Павел тихом думаше:
- Аз не жаля, Павле, за баща и майка,
за баща и майка, за брат и сестрица.
Аз не жаля за тежко имане, -
тежко имане пусто останало, -
а най си жаля, че си нямаме,
че си нямаме от сърце рожба,
от сърце рожба - мъжко детенце!
Павел на Пенка пак проговаля:
- Затуй ли жалиш, Пенке, добра стопанке,
аз като ида на Стамбул града
там ще ти поръчам от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка;
като го люлееш - сребро да белей,
сребро да белей, злато да жълтей!
Пенка на Павел пак проговаря:
- Пусто останало, Павле, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
като си нямам от сърце рожба,
от сърце рожба - мъжко детенце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.