* * *

Дете от злато

Провикнала се кадън Елена:
- Ой, Петре, Петре Сарайлъм Петре,
пусто да остане твойто имане,
твойто имане, Сърчан сарай,
Сърчан сарай, аршин дувари,
кога си нямам от сърце рожба,
от сърце рожба, от Бога дарба!
Вчера аз отидох у братови си,
у братови си, у най-малкия.
Той си има дор девет сина,
дор девет сина, осем снахи,
осем снахи, седем внука.
Седнаха, Петре, да обядват,
хляба им беше пита ръжена,
манджа им беше мручка солчица.
И аз седнах, Петре, да обядвам.
Колко е сладко при много хора,
при много хора и малки деца.
Че станах, Петре, та си отидох,
като влязох в Сърчан сърай,
в Сърчан сарай с аршин дувари.
Къщи-конаци не ми хортуват,
вратите греят, не ми се смеят,
хляба ми беше симид пазарски,
гозба ми беше печено агне.
И аз хапка хапнах, не я погълнах.
Пусто да остане туй твойто имане,
кога си нямаме от сърце рожба,
от сърце рожба, от Бога дарба!
Отговаря Саръйлъм Петър:
- Мар мълчи, мълчи кадън Елено,
аз ще да ида във Цариграда,
ще ти поръчам от злато дете,
от злато дете в сребърна люлка.
Както го каза и го направи,
че й донесе от злато дете,
от злато дете в сребърна люлка.
Люля го два дни, люля го три дни,
пак се провикна кадън Елена:
- Ой, Петре, Петре Саръйлъм Петре
пусто да остане от злато дете,
от злато дете в сребърна люлка,
нито ми плаче, нито се смее,
като не е от сърце рожба,
аз да го люлея, то да се смее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.