|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Все кога дойда, Недо ле, все си жалила,
все си жалила, все си плакала,
дали си болна, или не си доволна,
или не си доволна от мойто имане,
от мойто имане и от мойто богатство.
- Пусто остало, Павле бе, твойто имане,
твойто имане и твойто богатство,
кога си нямам, от Бога дарба,
от Бога дарба - от сърце рожба!
- Я мълчи, мълчи, Недо ле, мълчи, не плачи,
аз ще да ида, във Цариграда,
във Цариграда, в Узун чаршия.
Там ще да купя, от сребро дете,
от сребро дете и от злато люлка.
- Пусто ти опустяло, Павле бе, от сребро дете,
от сребро дете и от злато люлка,
то като си нямам от Бога дарба,
от Бога дарба и от сърце рожба,
аз да я къпя и тя да ми плаче,
аз да я люшкам и тя да се смее!
Павликени (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|