|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Седнал си ми е, Павле ле, боляр Никола,
със девет снахи вино да пие,
вину да пие, бяла ракия.
Девет му снахи диван стояха,
диван стояха, деца държаха.
Най-стара снаха герджик Тодора,
диван стоеше, дете не държи,
дете не държи, сълзи пролива.
Боляр Никола тихо говори:
- Защо ми плачеш, снахо ле, герджик Тодоро?
- Оти си немам, Павле ле, от сърце дете.
- Аз ще да ида, снахо ле, сай долу, долу,
да ти излеям от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлке.
- Пусто ти било, Павле ле, от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлке.
Ф' люлке го туриш - не заплакува.
ненка му даваш - не засукува...
Павелско, Асеновградско; седенкарска (СбНУ 39, Букур., с. 146,
№ 319 - "Седнал си ми е, Павле ле").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|