|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Все кога се върна, Надке бе, от търговия,
все те заварам, че си болна,
болна лежиш и плачеш.
Дали пари нямам, пари и имоти?
- Имоти имаш, Павле бе, къщи и пари,
а и ти си ми на сърце.
Пусти останали парите,
парите и златото,
златото с имотите,
откак си ние нямаме,
мъжка рожба или женска,
на мене "мама" да вика
и на теб - "милен татко"!
Павел на Надка думаше:
- Стига си, Надке бе, плакала
аз при златари ще ида,
крина злато ще отнеса -
да ти изковат дете от злато,
до прозорци да си седиш,
детенце да си държиш.
- Пусто остало, Павле бе, дете от злато,
не знае, "мамо" да викне,
нито "милен ми татко"!
Докато това издума,
и Богу дума продума.
Оряхово (Архив КБЛ-ВТУ); краят объркан.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|