|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павел на Пенка тихом говори:
- Все кога дойда, Пенке, от дълъг път,
от дълъг пътя, от Цариграда,
все те заварвам, че болна лежиш,
че болна лежиш и сълзи рониш.
Защо тъгуваш, какво си жалиш?
Дали си нямам високи къщи,
дали си нямам тежко имане;
или си жалиш, че си нямаме,
баща и майка, брат и сестрица?
- Всичко си имаме, Павле, къща имаме
нито си жаля, че си нямаме:
баща и майка, брат и сестрица.
Ами си жаля, че си нямаме
от сърце рожба - мъжко детенце!
- Я мълчи, мълчи, Пенке, недей ми плака!
Аз ще отида на Цариграда,
ще ти заръчам от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка!
- Пусто остало, Павле, от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка
като си нямам, от сърце рожба,
от сърце рожба - мъжко детенце!
Ново село, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|