* * *

Дете от злато

- Све кога що дойдем, Наце ма, све си ми сърдита,
све си ми сърдита, све си ми плакала.
Дали си немаш дрехи на снага,
дрехи на снага, пари у джобове,
къщи високи, равни дворове?
- Я мирвай, мирвай, Павле, бе, мирвай, не думай.
Пусти ти остайли дрехи, дрехи на снагата,
кога си немам милост от сърцето.
- Я мирвай, мирвай, Наце ма, че аз си имам,
че аз си имам братец коерджия.
При него ще отидем, дете ще изляе,
дете ще изляе, дете от злато,
дете от злато, люлка от сребро.
- Пусто останало, Павле бе, пусто ти злато,
очи си има, поглед си нема,
ръце си има, пофат си нема,
уста си има, дума си нема
крака си има, поод си нема,
на школа да иде, от школа да дойде,
мене "мамо" да викне, хляб да ми поиска...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010