|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Ой Недо, първо любе!
Кога ка доя,
все те наождам,
все си угрижна,
все си карна.
Дали си гладна
или асретна,
дали немаме,
немаме девет,
девет товара
жълти жълтици?
А тя му вели,
вели-говори:
- Ой Павле, Павле,
безумно Павле!
Пусти ти били
девет товара
жълти жълтици,
кога си немаме
от Бога дарба,
от сърце рожба?
А той й вели,
вели-говори:
- Ой, Недо, първо любе!
Не се кари,
я ке си зема
от имането,
та ке си ида
на куюмджия,
та ке направи
от сребро дете,
от злато люлка;
та ке го туриш
в златна люлка,
та ке го люляш
и ке му поеш.
А она вели,
вели-говори:
- Пусто ти било
от сребро дете,
от злато люлка -
кога не дума,
кога не смей,
кога не плаче!
Лешко, Горноджумайско, дн. Благоевградско (ИНЕМ, 7, 1927, с.
126, № 7; =Стоилов А. П., Македонски народни умотворби. /Сост. и ред. д-р Марко
Китевски. Скопjе, Ин-т за македонска летиратура, 2000, с. 111, № 67 - "Жал
за рожба"); доя - дойда; карна - кахърна; кари - кахъри.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|