* * *

Дете от злато

Отговаряше късърум Пенка:
- Ой ми те тебе, сарафин Петре,
снощи отидох у братови си,
у братови си, на трапезата;
там си намерих дор девет снахи,
ядат и пият, и се веселят.
Кога погледнах, сарафин Петре,
на ръце държат по мъжка рожба,
кога погледнах, сарафин Петре,
на мойте ръце ни мъжка рожба,
ни мъжка рожба, ни момичана.
Дожаляло ми й, сарафин Петре,
дожаляло ми й, домиляло ми й,
аз кога нямам, сарафин Петре,
аз кога нямам от сърце рожба!
Отговаряше сарафин Петър:
- Ой ми те тебе, късърум Пенке,
не се кахъри, късърум Пенка,
аз ще да стана зарана рано,
че ще да ида, късърум Пенке,
чак в Цариград на куюмджия;
че ще ти излям, късърум Пенке,
че ще ти излям от сребро дете,
от сребро дете, от сърма гунка,
от сърма гунка, от злат полюлей.
Отговаряше късъръм Пенка:
- Ой ми те тебе, сарафин Петре,
пусто ти остало от сребро дете,
от сребро дете, от сърма гунка,
от сърма гунка, от злат полюлей!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.