* * *

Дете от злато

Павел на Нада думаше:
- Все те заварям, Надо бе, че си кахърна,
че си кахърна, че си плакала,
дали си нямаш, къщи високи,
къщи високи,двори широки?
Нада Павел думаше:
- Всичко си, Павле бе, имаме,
само си нямаме от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце рожба.
Павла на Нада думаше:
- Аз ще ти купя, Надо бе, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
Нада на Павла думаше:
- Пусто остало, Павле бе, от злато дете,
от злато дете,от сребро люлка,
кога си нямам, от сърце рожба,
от сърце рожба сладичко да ми се смее,
хем да се смее, хем да го люлям.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.