|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павли на Надка, Надке мо, думаше:
- Защо си толкоз тъжна и кахърна?
Кога се върна, ти си все плакала.
Дали си нямаш, къщя палати,
къщя палати, слуги аргати?
- Всичко си имам, Павле бе, къщя палати,
къщя палати, слуги аргати.
Сал едно нямам - от сърце мъжка рожба.
- Аз ще ти купя, Надке мо, от Цариграда
дете от злато, от сребро люлка.
- Опустяло му, Павле бе, дете от злато,
дете от злато, от сребро люлка,
кога си нямам от сърце рожба,
аз да го люлям и да му пея.
Крапец, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|