* * *

Дете от злато

Павльо на Нацка, Нацке ле, тихом говори:
- Що си плакала, Нацке ле, що си кахърна?
Дали не съм ти ази на сгода,
та от кого ти й тежък золума?
Дали от свекър, свекър, свекърва;
дали от девер, девер, етърва;
девер, етърва, по-малка зълва?
Нацка на Павльо, Павльо ле, тихом говори:
- Ни ми е тежък, Павльо ле, тежък золума
нито от свекър, свекър, свекърва;
нито от девер, девер, етърва,
девер, етърва, по-малка зълва.
най-ми е тежък, тежък золума,
че си нямаме, рожба на ръце,
нито на ръце, нито на сърце!
Павльо на Нацка, Нацке ле, тихом говори:
- Я мълчи, мълчи, Нацке ле, аз ще да ида,
аз ще да ида, във Цариграда.
там ще поръчам дете от злато,
дете от злато, люлка от сребро.
Нацка на Павльо, Павльо ле, тихом говоро:
- Опустяло й, Павльо ле, дете от злато,
дете от злато, люлка от сребро,
когато не ми й рожба от сърце,
рожба от сърце, рожба на ръце.
когато го къпя то да ми реве,
когат го кърмя то да се смее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.