|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павлю на Надка думаше:
- Все кат' си сдода, Надке ле, все те намирам,
все те намирам, все си плакала,
все си плакала, все си кахърна,
що си плакала, що си кахърна!
Дали си гола, гола и боса,
гола и боса, гладна и жадна,
ил' си нямаме къщи високи,
къщи високи, двори широки,
двори широки, крина жълтици,
крина жълтици, шиник бишлици?
Надка на Павлю дума продума:
- Опустели ти, Павлю ле, къщи високи,
къщи високи, двори широки!
- Я мълчи, мълчи, Надке ле, не плачи,
аз ще те заведа при куюмджиите,
те ще ти направят от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка.
- Опустяло ти, Павлю ле, от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка,
кога си немаме от сърце рожба,
от сърце рожба, от Бога дарба.
да го залюлея и песен запея,
аз да го галя - то да се смее.
Кози рог, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|