* * *

Дете от злато

Мари, Яно льо! / Свадили ми се, свадили
две жени, до две комшийки,
Станка и Янка двенките.
Янка на Станка думаше:
- Станке ле, боляркиньо льо,
опустяло ти й богатство,
богатство, Станке, болярство,
кат нямаш рожба от сърце,
на стока стопан да стане,
на царе престол да вземе.
Станка на Янка думаше:
- Макар и рожба да нямам,
аз ще си купя от злато,
от злато дете ще купя,
от сребро люлка ще взема
да го люлея и да пея.
Янка на Станка думаше:
- Опустяло ти й детето,
дето от злато ще купиш,
то не е рожба от сърце,
ти да му думаш, приказваш
то да се смее, приказва.
Станка на Янка думаше:
- Гледай си, Енке, децата,
със мене не се разправяй
зло ще си, Енке, изпатиш,
кат кажа, Енке, на царя,
царя заповед ще даде
в тъмници ще те затворят,
ти нямаш пари, Енке ле,
кой ще те, Енке, откупи?
Станка на царя казала,
Янка в тъмници запрели.
Енкини мили рожбици
те във тъмница ходеха
и на вратата гледаха
през ключовата дупчица,
и за майка си плачеха.
Мама им дума, говори:
- Като си пари нямаме,
дано ни Господ съжали,
вратата да се отвори
и аз при вази да дойда.
Като си у тях отишли,
както си жално плачели
и тъй си трите умрели
от глад и от плакане.
Три дена кат се минали,
тогаз са Янка пуснали.
Като си у тях отишла
що, какво Янка да види -
трите й деца умрели
и Янка при тях почина.
Тогаз е Станка казала:
- Ази като й казвах
не ми се, Енке, присмивай,
а пък тя не ми повярва,
че ще на царя да кажа.
Каквото й Янка казала,
таквоз си й Янка намерила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010