|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павел на Нада думаше:
- Все те заварвам, Надо, да си тъжна,
да си тъжна, да си плакала.
Дали си нямаш къщи високи,
къщи високи, двори широки?
Нада на Павел думаше:
- Всичко, Павле, имаме,
само нямаме от Бога дарба,
Бога дарба, от сърце рожба.
Павел на Нада думаше:
- Аз ще ти, Наде, купя
от злато дете, от сребро люлка.
Нада на Павел думаше:
- Да си остане, Павле, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
като си нямам сладичко да ми се смее,
хем да ми се смее, хем да го люлея.
Кормянско, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|