* * *

Дете от злато

Петър си Елки думаше:
- Елке ле, млада джелепке!
Елке ле, либе бездетно!
Знаеш ли, либе, помниш ли,
кога се с тебе узехме,
нийде си нищо немахме,
ни пара, ни половина,
нито скършено дукато?
Йотка се, Елке, с тебе узехме,
даде ни Господ, сдобихме,
имане, либе, безкрайно,
и пари, либе, безбройни;
всичко си, либе, сдобихме,
и всичко, либе, имаме,
съде си, либе, немаме,
я мъжко дете, я женско,
наследник да си оставим,
на старо време отмяна.
Елка на Петър думаше:
- Либе ле Петре, либе ле!
Таз ли те е грижа хванало?
Аз имам, либе, мил братец,
той е в татаре оженен
и води мома татарка,
та ми е баш куюмджия,
куюмджия, либе, златарин.
Ще да му книга напиша
да ни излее, направи
от злато дете хубаво,
от сребро люлка гиздава.
Петър на Елка думаше:
- Опустяло ти тоз дете,
дето ще да е от злато;
покапала ти таз люлка,
дето ще да е от сребро,
кога си не е от сърце!

Песента представя по-особена версия на мотива "Дете от злато" - в някои нейни варианти семейната двойка измолва дете чрез посредничеството на свети Иван, комуто се молят в Рилския манастир (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.