|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * - Що си сърдита, Надке ле, все кога дойдем,все кога дойдем от дълга пътя, от дълга пътя от Цариграда? Все си сърдита и все си плачеш. Дали си немаш жълти жълтици, жълти жълтици, бели грошове. - Пусти ти остале, Павле бе, жълти жълтици, жълти жълтици, бели грошове, кога си немам рожба от сърце. - Я мълчи, мълчи, Надке ле, мълчи, не плачи, утре че идем у Цариграда па ще ти купим дете от злато, дете от злато, люлка от сребро.
Копиловци, Монтанско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= |